Живяла някога, сега,

не знам, но вярно е това,

коза с особен маниер,

да спори с всекиго без мер.

 

Та спряла нашата коза

не знам кога, но някога сега,

козел един със поглед благ,

със лаври на глава вместо калпак.

 

И сръфала го нашата коза,

не знам кога, но вярно е това:

Защо глупако тръгнал си с венец

във този мраз, нали си уж мъдрец.

 

Не издържал мъдрецът на това.

Не знам кога, но някога сега.

Погледнал я със укор в поглед благ

и рекъл за поука, не от яд.

 

Ако венеца махна от глава,

изрекла би ли прежните слова

или бих станал сал един глупак,

във мразовете тръгнал без калпак.

 

Аз не коза, козела защитавах
и истината стара преповтарях:
Мъдрец е който всякога успява.
в словесния двубой да надделява.:)

Извинявай. Прекрасната ти басня подгони мойта краста и без да исках да те ядосам ми текна друга, в която козелът е наистина мъдър - разбирай - ти.
Но после се объркаха нещата. В твоя писах за моя, в моя писа за твоя. Извинявай, пак, това от мен. Ще се срещнем някой ден.

OХ, успокоих се ............:)

:)))

Името е само съвпадение.
Друго беше мойто намерение.
Но явно е не ми се получава.
Весела (merry) ще трябва да поправя.

Поздрав!!!

Радвам се, че ми пишеш. Още повече, когато ти пишеш. Иска ми се да открадна частица от позитивното ти мислене....за остротата на езика, мога само да мечтая:)